Радикулит

Гръбначният стълб се състои от множество прешлени, между които са разположени междупрешленни дискове. В гръбначния стълб се намира гръбначният канал. Шийният отдел на гръбначния стълб се състои от седем прешлена, гръдният отдел – от дванадесет, а поясният – от пет.

Малките ставички, свързващи прешлените, се наричат фасетни. Те спомагат за стабилизирането на гръбначния стълб и заедно с междупрешленните дискове му позволяват известна степен на подвижност. Междупрешленните дискове се състоят от външен фиброзен пръстен (annulus fibrosus), който обгражда вътрешен гелоподобен център (nucleus pulposus). Отпред гръбначният канал е ограничен от прешленни тела и междупрешленни дискове, отстрани – от фасетите, а отзад – от прешленни дъги и жълта връзка. В гръбначния канал се намират гръбначният мозък и излизащите от него нервни коренчета. Гръбначният канал трябва да е достатъчно широк, така че гръбначният мозък и нервните коренчета да могат да преминават свободно. Гръбначният мозък обикновено свършва на височината на 1-ви лумбален (поясен) прешлен. Под него в гръбначния канал са разположени само нервни коренчета. На височината на отделните междупрешленни дискове нервните коренчета излизат от гръбначния канал през специални отвори (т. нар. неврофорамен). Гръбначният мозък и нервните коренчета отвеждат електрически сигнали от периферията (напр. кожата, ставите) към главния мозък и провеждат двигателни команди от мозъка към мускулите.

Радикулит, също често наричан радикулопатия, се отнася до състояния, при които едно или повече нервни коренчета са засегнати. Това може да доведе до болка (радикуларна болка), слабост, изтръпване или слабост на определени мускули. При радикулита проблемът възниква в или близо до нервното коренче, след излизането му от гръбначния мозък. Болката или други симптоми често излъчват към частта на тялото, обслужвана от това нервно коренче. Например, притискане на нервно коренче в шията може да доведе до болка и слабост в ръката. Също така притискане в поясната част на гръбначен стълб може да се прояви със симптоми в крака.
Полирадикулита се отнася до състоянието, при което са засегнати повече от едно нервно коренче.
Радикулитът най-често се причинява от механично притискане на нервно коренче в гръбначния канал. Радикулитът оже да е причинен от шийна дискова херния, лумбална дискова херния, остеоартрит, фасетна хипертрофия, хипертрофия на жълтия лигамент, спондилолистеза или комбинация от тези фактори PMID: 17445735. Други възможни причини за радикуллит включват неопластично образование, инфекции като херпес зостер, ХИВ или лаймска болест, епидурален абсцес на гръбначния стълб, епидурален хематом на гръбначния стълб, диабетна полиневропатия или арахноидит PMID: 17445735.
Най-често радикулита се появява в шийния отдел на гръбначния стълб, като най-често засяга нервните коренчета C6-C7 PMID: 23705117.
Някои наранявания също могат да доведат до радикуллит. Тези наранявания могат да бъдат причинени от неправилно повдигане на тежки предмети или камшичен удар при автомобилна катастрофа. По-рядко срещаните причини за радикуллит са притискане, причинено от тумор.
В 80% от случаите не се налага оперативно лечение!

При скъсване на твърдата обвивка на диска (фиброзния пръстен) меката вътрешност излиза от него и навлиза в гръбначния канал или в нервнокоренчевите канали. Там навлязлата от междупрешленния диск част може да притисне нервните коренчета или гръбначния мозък. При повечето пациенти не може да се определи точната причина за поява на дискова херния. Най-често тя е резултат от стареенето на организма и свързаното с това износване на междупрешленните дискове. Фактори, увеличаващи риска от образуване на дискова херния, са: 1) травма, 2) професии, изискващи вдигане, бутане и усукване, 3) наследственост.

Изтръпване, мравучкане, болка или слабост в едната ръка, която обикновено започва в областта на врата. В редки случаи – пълна или частична парализа на ръцете и краката, както и безчувственост от шията надолу.

Изтръпване, мравучкане или болка в единия крак, която обикновено започва в кръста.

Изтръпване, силни болки и слабост в двата крака, задържане (ретенция) или нежелано изпускане (инконтиненция) на урина, изтръпване на гениталиите и загуба на сексуалните функции (Кауда синдром).

Лечението е консервативно (неоперативно) или оперативно. Голяма част от пациентите (80 – 90%) с остра болка, но без мускулна слабост се подобряват без операция в рамките на около 6 седмици след появата на симптомите.

Планова операция е препоръчителна, ако е налице притискане на нервно коренче водещо до значителна мускулна слабост (> 72 часа) или качеството на живот на пациента е значително увредено от симптомите (болка, изтръпване) и консервативното лечение не е довело до чувствително облекчаване в рамките на 6 – 8 седмици.

Спешна операция е редно да се извърши при остро настъпила (< 72 часа) парализа, изтръпване в областта на слабините и/или изпускане по малка или голяма нужда вследствие на притискане на нервните коренчета в поясния отдел. В тези случаи най-добрите резултати се постигат, ако операцията се направи в рамките на 12 часа от настъпването на симптомите.

Спешна операция е редно да се извърши при настъпване на остра (< 72 часа) загуба на сила в определена мускулна група вследствие на притискане на нервно коренче. В този случай е препоръчително операцията да се направи в рамките на 72 часа от настъпването на симптомите.