Гръдна дискова херния

Гръбначният стълб се състои от множество прешлени, между които са разположени междупрешленни дискове. В гръбначния стълб се намира гръбначният канал. Шийният отдел на гръбначния стълб се състои от седем прешлена, гръдният отдел – от дванадесет, а поясният – от пет.

Малките ставички, свързващи прешлените, се наричат фасетни. Те спомагат за стабилизирането на гръбначния стълб и заедно с междупрешленните дискове му позволяват известна степен на подвижност. Междупрешленните дискове се състоят от външен фиброзен пръстен (annulus fibrosus), който обгражда вътрешен гелоподобен център (nucleus pulposus). Отпред гръбначният канал е ограничен от прешленни тела и междупрешленни дискове, отстрани – от фасетите, а отзад – от прешленни дъги и жълта връзка. В гръбначния канал се намират гръбначният мозък и излизащите от него нервни коренчета. Гръбначният канал трябва да е достатъчно широк, така че гръбначният мозък и нервните коренчета да могат да преминават свободно. Гръбначният мозък обикновено свършва на височината на 1-ви лумбален (поясен) прешлен. Под него в гръбначния канал са разположени само нервни коренчета. На височината на отделните междупрешленни дискове нервните коренчета излизат от гръбначния канал през специални отвори (т. нар. неврофорамен). Гръбначният мозък и нервните коренчета отвеждат електрически сигнали от периферията (напр. кожата, ставите) към главния мозък и провеждат двигателни команди от мозъка към мускулите.

Дисковата херния (дископатия) е болест на междупрешленните дискове (свързващият елемент между отделните прешленни тела). Междупрешленният диск се състои от груба твърда обвивка (фиброзен пръстен) и затворено вътре меко вещество. Заедно с малките междупрешленни стави и други съединителнотъканни връзки междупрешленните дискове осигуряват подвижността на гръбнака и служат като амортисьори за омекотяване на движенията на тялото.

При скъсване на твърдата обвивка на диска (фиброзния пръстен) меката вътрешност излиза от него и навлиза в гръбначния канал или в нервнокоренчевите канали. Там навлязлата от междупрешленния диск част може да притисне нервните коренчета или гръбначния мозък. При повечето пациенти не може да се определи точната причина за поява на дискова херния. Най-често тя е резултат от стареенето на организма и свързаното с това износване на междупрешленните дискове. Фактори, увеличаващи риска от образуване на дискова херния, са: 1) травма, 2) професии, изискващи вдигане, бутане и усукване, 3) наследственост.

Торакалната дискова херния е заболяване на междупрешленните дискове в гръдния отдел на гръбначния стълб. Тук ще обясним как гръдната дискова херния се образува, какви са най-честите симптоми и как се диагностицира и лекува. Поставянето на точната дианоза и изборът на правилно лечение са най-важните цели при пациенти страдащи от гръдна дискова херния. Интересен факт е, че голямата част от гръдните дискови херния не причиняват симптоми и ако причиняват често могат да бъдат излекувани без операция (напр. физиотерапия, упражнения, болкоуспокояващи).

Остро притискане на нервно коренче в гръдния отдел

Остро притискане на гръбначния мозък в гръдния отдел

Пълна/частична парализа и изтръпване на краката Задържане (ретенция) или нежелано изпускане (инконтиненция) на урина

Изтръпване, мравучкане или болка в гръдния кош, която обикновено започва в гърба.

Лечението е консервативно (неоперативно) или оперативно. Голяма част от пациентите (80 – 90%) с остра болка, но без мускулна слабост се подобряват без операция в рамките на около 6 седмици след появата на симптомите.

Планова операция е препоръчителна, ако е налице притискане на нервно коренче водещо до значителна мускулна слабост (> 72 часа) или качеството на живот на пациента е значително увредено от симптомите (болка, изтръпване) и консервативното лечение не е довело до чувствително облекчаване в рамките на 6 – 8 седмици.

Спешна операция е редно да се извърши при остро настъпила (< 72 часа) парализа вследствие на притискане на гръбначния мозък. В тези случаи най-добрите резултати се постигат, ако операцията се направи в рамките на 12 часа от настъпването на симптомите

Спешна операция е редно да се извърши при настъпване на остра (< 72 часа) загуба на сила в определена мускулна група вследствие на притискане на нервно коренче. В този случай е препоръчително операцията да се направи в рамките на 72 часа от настъпването на симптомите.

Притиснатите нервни коренчета и/или гръбначен мозък да бъдат освободени.

Защитната функция на гръбначния стълб да бъде запазена.

Обратно развитие на симптомите (напр. намаляване на болките, подобрение на парезите).

Да се спре влошаването на симптомите.

Задна торакална секвестректомия/нуклеотомия

Задно-странична торакална секвестректомия/нуклеотомия

Предна торакална секвестректомия/нуклеотомия