Придобита атлантоокципитална нестабилност

Гръбначният стълб се състои от множество прешлени, между които са разположени междупрешленни дискове. В гръбначния стълб се намира гръбначният канал. Шийният отдел на гръбначния стълб се състои от седем прешлена, гръдният отдел – от дванадесет, а поясният – от пет.

Малките ставички, свързващи прешлените, се наричат фасетни. Те спомагат за стабилизирането на гръбначния стълб и заедно с междупрешленните дискове му позволяват известна степен на подвижност. Междупрешленните дискове се състоят от външен фиброзен пръстен (annulus fibrosus), който обгражда вътрешен гелоподобен център (nucleus pulposus). Отпред гръбначният канал е ограничен от прешленни тела и междупрешленни дискове, отстрани – от фасетите, а отзад – от прешленни дъги и жълта връзка. В гръбначния канал се намират гръбначният мозък и излизащите от него нервни коренчета. Гръбначният канал трябва да е достатъчно широк, така че гръбначният мозък и нервните коренчета да могат да преминават свободно. Гръбначният мозък обикновено свършва на височината на 1-ви лумбален (поясен) прешлен. Под него в гръбначния канал са разположени само нервни коренчета. На височината на отделните междупрешленни дискове нервните коренчета излизат от гръбначния канал през специални отвори (т. нар. неврофорамен). Гръбначният мозък и нервните коренчета отвеждат електрически сигнали от периферията (напр. кожата, ставите) към главния мозък и провеждат двигателни команди от мозъка към мускулите.

Атлантоокципиталната става свързва главата с гръбначния стълб. Състои се от кондилите на тилната кост и горните стави на първия шиен прешлен, който се нарича „атлас“. Надолу той е свързан и с 2-ри шиен прешлен (аксис).

Придобита атлантоокципитална нестабилност е патологично състояние на повишена подвижност в кранио-цервикалния възел. Придобитата атлантоокципитална нестабилност обикновено се развива като резултат от възпалително (например ревматоиден артрит) или вродено заболяване (например синдром на Down).

Бавно напредващо възпаление и дегенерация в междупрешленните ставички в шийния отдел

Увреждане на долните черепни нерви (IX, X и XI)

Изтръпване, слабост, скованост в крайниците и атактична походка. Симптомите най-често започват постепенно и имат склонност да се влошават с течение на месеци и години.

Болки и скованост в шията Болки в ръцете и рамената от псевдорадикулярен тип

Парализа на езика и мекото небце

Симптоматичнaта придобита окцитo-цервикална нестабилност изисква хирургично лечение. Тракцията (издърпване, изтегляне) трябва да се избягва (10% риск от неврологично влошаване).

Да се възстанови защитната функция на гръбначния стълб.

Да се възстанови защитната функция на гръбначния стълб.

Задна окципито/цервикална фузия и при нужда – декомпресия