Анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев)
АНАТОМИЯ НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ
Гръбначният стълб се състои от множество прешлени, между които са разположени междупрешленни дискове. В гръбначния стълб се намира гръбначният канал. Шийният отдел на гръбначния стълб се състои от седем прешлена, гръдният отдел – от дванадесет, а поясният – от пет.
Нормална анатомия на гръбначния стълб. Надлъжно сечение и напречни сечения през шийния, гръдния и поясните отдели.
Малките ставички, свързващи прешлените, се наричат фасетни. Те спомагат за стабилизирането на гръбначния стълб и заедно с междупрешленните дискове му позволяват известна степен на подвижност. Междупрешленните дискове се състоят от външен фиброзен пръстен (annulus fibrosus), който обгражда вътрешен гелоподобен център (nucleus pulposus). Отпред гръбначният канал е ограничен от прешленни тела и междупрешленни дискове, отстрани – от фасетите, а отзад – от прешленни дъги и жълта връзка. В гръбначния канал се намират гръбначният мозък и излизащите от него нервни коренчета. Гръбначният канал трябва да е достатъчно широк, така че гръбначният мозък и нервните коренчета да могат да преминават свободно. Гръбначният мозък обикновено свършва на височината на 1-ви лумбален (поясен) прешлен. Под него в гръбначния канал са разположени само нервни коренчета. На височината на отделните междупрешленни дискове нервните коренчета излизат от гръбначния канал през специални отвори (т. нар. неврофорамен). Гръбначният мозък и нервните коренчета отвеждат електрически сигнали от периферията (напр. кожата, ставите) към главния мозък и провеждат двигателни команди от мозъка към мускулите.
ОПИСАНИЕ
Анкилозиращият спондилит е хронично прогресиращо възпаление на ставите на и около гръбнака. По-рядко засяга ставите на крайниците. В крайния си вариант води до фузия (вкостяване) на ставите, което е свързано с отслабване на костите. Някои пациенти имат генетична предразположеност, но всички развиват заболяването.
В късните стадии на болестта се получават различни изкривявания на гръбнака. Освен гръбначните проблеми пациентите страдат от възпаление на очите (при 25 – 30% от пациентите), сърцето и кръвоносните съдове, белия дроб, бъбреците и др.
ПРИЧИНА ЗА СИМПТОМИТЕ
Счупване на прешлен(и)
Бавно напредващо възпаление и дегенерация в междупрешленните ставички
Бавно напредващо възпаление и дегенерация в сакроилиачните стави
СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ
Умора, отслабване, безапетитие, слабост в краката, температура, задъхване
Болки и скованост в гърба
ДИАГНОЗАТА СЕ ПОСТАВЯ ВЪЗ ОСНОВА НА
История на заболяването (анамнеза) Kлиничен преглед Ядрено-магнитен резонанс Кръвни изследвания
Компютърна томография допълнително може да се наложат да се направят:
Костна сцинтиграфия
Компютърно-томографска картина на лумбалния гръбнак на пациент с болестта на Бехтерев
ЛЕЧЕНИЕ
Лечението най-често е консервативно (неоперативно).
Консервативното лечение може да включва:
Кортикостероиди Нестероидни противовъзпалителни средства Сулфасалазин Метотрексат Вътреставни инжекции с кортикостероиди
Физиотерапия Рехабилитация Обездвижване с корсет
Бифосфонатна терапия КОГА Е РЕДНО ДА СЕ НАПРАВИ ОПЕРАЦИЯ?
Операциите на гръбнака при болестта на Бехтерев са много сложни и свързани с множество рискове. Поради това много рядко (напр. при някои счупвания) се налагат оперативни корекции или стабилизиране на гръбначния стълб.
КАКВИ БИХА БИЛИ ЦЕЛИТЕ НА ЕДНА ОПЕРАЦИЯ?
Притиснатите нервни коренчета и/или гръбначен мозък да бъдат освободени.
Да се възстанови защитната функция на гръбначния стълб.
КАК СЕ ОПЕРИРА?
КОИ ДРУГИ БОЛЕСТИ Е РЕДНО ДА БЪДАТ ИЗКЛЮЧЕНИ (ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА)?
Дифузна идиопатична скелетна хиперостоза Синдром на Райтер Артрит Сакроилeит Състоянието се лекува от специалисти по:
нучи повече ...