Фрактури на денса на 2-ри шиен прешлен (одонтоидни фрактури)

Гръбначният стълб се състои от множество прешлени, между които са разположени междупрешленни дискове. В гръбначния стълб се намира гръбначният канал. Шийният отдел на гръбначния стълб се състои от седем прешлена, гръдният отдел – от дванадесет, а поясният – от пет.

Малките ставички, свързващи прешлените, се наричат фасетни. Те спомагат за стабилизирането на гръбначния стълб и заедно с междупрешленните дискове му позволяват известна степен на подвижност. Междупрешленните дискове се състоят от външен фиброзен пръстен (annulus fibrosus), който обгражда вътрешен гелоподобен център (nucleus pulposus). Отпред гръбначният канал е ограничен от прешленни тела и междупрешленни дискове, отстрани – от фасетите, а отзад – от прешленни дъги и жълта връзка. В гръбначния канал се намират гръбначният мозък и излизащите от него нервни коренчета. Гръбначният канал трябва да е достатъчно широк, така че гръбначният мозък и нервните коренчета да могат да преминават свободно. Гръбначният мозък обикновено свършва на височината на 1-ви лумбален (поясен) прешлен. Под него в гръбначния канал са разположени само нервни коренчета. На височината на отделните междупрешленни дискове нервните коренчета излизат от гръбначния канал през специални отвори (т. нар. неврофорамен). Гръбначният мозък и нервните коренчета отвеждат електрически сигнали от периферията (напр. кожата, ставите) към главния мозък и провеждат двигателни команди от мозъка към мускулите.

Атлантоокципиталната става свързва главата с гръбначния стълб. Състои се от кондилите на тилната кост и горните стави на първия шиен прешлен, който се нарича „атлас“. Надолу той е свързан и с 2-ри шиен прешлен (аксис).

Одонтоидните фрактури са счупвания на зъбчатия израстък на 2-ри шиен прешлен, най-често вследствие на травма. Наличие на метастази или други болести също може да доведе до фрактура на денса. Класификацията на Anderson и D'Alonso се използва за оценка на тежестта на фрактурата: Тип I – фрактура на отоноидния връх. Благодарение на авулсия на аларния лигамент. Атлантокоципиталната нестабилност трябва да се изключи с рентгенографии с флексия/екстензия. Тип II – фрактура през талията на одотоидния израстък. Поради прекъсване на кръвопреливането – висок процент на несрастване. Тип III – фрактура през прешленното тяло C2; може да включва ставата С1/2. Grauer класификация на фрактури тип II: Тип IIa: Неразместен/минимално разместен израстък и без раздробяване. Тип IIb: Фрактура с разместване. Фрактурната линия е от горе/напред към надолу/долу назад. Тип IIc: Фрактура с разместване. Фрактурната линия е от горе/напред към надолу/долу назад или раздробяваща. Рисковите фактури за несрастване са ≥ 6 мм разместване, ъгли: > 10 °, възраст: > 50 г., одотоидно раздробяване, забавяне на лечението, тютюнопушене. При 25 – 40% от случаите с одонтоидна фрактура е настъпила смърт още при инцидента. Повечето оцелели обикновено са без симптоми.

Остро притискане на гръбначния мозък в шийния отдел

Счупване на шиен прешлен

Пълна или частична парализа на ръцете и краката Безчувственост от шията надолу

Болка и схващане в тила/врата

Лечението може да бъде консервативно или оперативно.

Предна oстеосинтеза се прилага при фрактура тип II с рискови фактори за несрастване и фрагменти, които разрешават поставяне на винтове. Задна остеосинтеза С1 – С2 се прилага при: фрактури тип II с рискови фактори за несрастване, неподходящи за предния винт; хронични фрактури тип II/III с несрастване os odontoideum, предизвикващо неврологични симптоми или нестабилност. Трансформалната одонтоидектомия трябва да се има предвид при: - тежко задно изместване на одонтоидния израстък с притискане на гръбначния мозък и неврологичен дефицит.

Да се възстанови защитната функция на гръбначния стълб.

Предна остеосинтеза на одонтоидния израстък

Задна С1 – С2 фузия

Трансорална резекция на одонтоидния израстък