Фрактури на кондилите (С0)

Гръбначният стълб се състои от множество прешлени, между които са разположени междупрешленни дискове. В гръбначния стълб се намира гръбначният канал. Шийният отдел на гръбначния стълб се състои от седем прешлена, гръдният отдел – от дванадесет, а поясният – от пет.

Малките ставички, свързващи прешлените, се наричат фасетни. Те спомагат за стабилизирането на гръбначния стълб и заедно с междупрешленните дискове му позволяват известна степен на подвижност. Междупрешленните дискове се състоят от външен фиброзен пръстен (annulus fibrosus), който обгражда вътрешен гелоподобен център (nucleus pulposus). Отпред гръбначният канал е ограничен от прешленни тела и междупрешленни дискове, отстрани – от фасетите, а отзад – от прешленни дъги и жълта връзка. В гръбначния канал се намират гръбначният мозък и излизащите от него нервни коренчета. Гръбначният канал трябва да е достатъчно широк, така че гръбначният мозък и нервните коренчета да могат да преминават свободно. Гръбначният мозък обикновено свършва на височината на 1-ви лумбален (поясен) прешлен. Под него в гръбначния канал са разположени само нервни коренчета. На височината на отделните междупрешленни дискове нервните коренчета излизат от гръбначния канал през специални отвори (т. нар. неврофорамен). Гръбначният мозък и нервните коренчета отвеждат електрически сигнали от периферията (напр. кожата, ставите) към главния мозък и провеждат двигателни команди от мозъка към мускулите.

Атлантоокципиталната става свързва главата с гръбначния стълб. Състои се от кондилите на тилната кост и горните стави на първия шиен прешлен, който се нарича „атлас“. Надолу той е свързан и с 2-ри шиен прешлен (аксис).

Получава се най-често при удар с голяма сила в тила. Самостоятелна фрактура на кондилите е рядкост. По-често е придружена от фрактура на 1-ви шиен прешлен. Фрактурите на кондилите се класифицират по Mazeratti или Anderson и Montesano (PMID: 3194779; 19929333; 23417183): – Тип I са резултат от аксиално натоварване, а фрактурираният кондил е раздробен с минимално или никакво изместване на костните структури. – Тип II са резултат от директна травма на черепа и са продължения на фрактури на черепната основа. – Тип III са в резултат от странична флексия или ротационни сили с последваща авлусия (разкъсване) на връзките.

Остро притискане на гръбначния мозък в шийния отдел

Счупване на шиен прешлен

Увреждане на долните черепни нерви (IX, X и XI)

Пълна или частична парализа на ръцете и краката Безчувственост от шията надолу

Болка и схващане в тила/врата

Парализа на езика и мекото небце

Най-често лечението е консервативно (неоперативно). Пациентите с фрактура на кондилите без разместване на костните структури или неврологични симптоми се лекуват с твърда шийна яка или халоортеза, фиксираща шията за около 6 – 8 седмици.

Пациентите с фрактура на кондилите, с разместване на костните структури или неврологични симптоми трябва да се подложат на хирургична декомпресия и стабилизация (с изключение на случаите, когато са противопоказани поради наличието на тежки политравматични увреждания на пациента).

Да се възстанови защитната функция на гръбначния стълб.

Задна окципито/цервикална фузия и при нужда – декомпресия