Какво е и как се лекува синдромът на пириформис?

Въпреки че е често срещан, пириформис синдромът нерядко е неразбран и грешно диагностициран. Тази статия има за цел да разясни анатомията на пириформения мускул и болката, свързана с него. Пириформис синдромът е състояние, при което пириформисният мускул, (който е малък мускул, разположен в областта на седалището), спазмира и причинява болка в задните части. Пириформисният мускул може също да дразни близкия седалищен нерв и да причинява болка и изтръпване по задната част на крака и в стъпалото (подобно на седалищна болка).

Musculus piriformis (лат. “крушовиден мускул“)

Всеки човек има два крушовидни мускула. Един в ляво и един в дясно. Мускулът се захваща в долната част на гръбначния стълб от една страна и в горната повърхност на бедрената кост от друга. Функциите, които изпълнява: участва в завъртането на бедрото, крака и стъпалото навън, работи по диагонал като седалищният нерв (n. ischiadicus) върви вертикално директно под него (въпреки че при някои хора нервът може да минава и през мускула).

Причини

Точните причини за възникване на пириформис синдрома са неизвестни. Предполагаемите причини включват: мускулен спазъм в крушовидния мускул; дразнене в самия крушовиден мускул или на близка структура, като сакроилиачната става (ставата, която свързва тазовите кости и гръбначния стълб) или тазобедрената става; оток и подуване на пириформис мускула, поради нараняване или спазъм; кървене в областта на пириформис мускула. Всеки един или комбинация от горните проблеми може да засегне пириформисния мускул (причиняващ болка в седалището) и може да засегне съседния на него седалищен нерв.

Симптоми

Основните симптоми са болка или изтръпване в задната част на бедрото, прасеца или стъпалото. Симптомите, които се усещат по протежение на големия седалищен нерв, се категоризират често като “ишиас” (болка, която започва от кръста и се „простира“ към бедрата и краката). Това е така, защото пириформеният мускул не се намира в лумбалния гръбнак, а по-скоро в задните части. Това разграничение е важно, тъй като лечението на пириформис синдрома може да се различава в сравнение с ишиаса (което се причинява от различни състояния на кръста).

Диагноза

Състоянието се диагностицира предимно въз основа на симптомите на пациента, на неврологичен преглед и след изключване на други възможни причини за болката на пациента. Най-често пациентите описват тъпа болка в седалището; болка в задната част на бедрото, прасеца и стъпалото. Пациентите изпитват болка при изкачване по стълби или след продължително седене. Имат намален обхват на движение на тазобедрената става. Симптомите на пириформис синдрома често се влошават след продължително седене, ходене или бягане. Пациенти споделят, че след тежка физическа работа се чувстват по-добре, когато легнат по гръб.
Пириформис синдромът често е диагноза, поставена чрез изключване на други възможни състояния, които могат да причинят симптомите на пациента, като лумбална дискова херния или стеноза на гръбначния канал в поясния отдел.
Клиничният преглед включва преглед на тазобедрената става и краката, за да се види дали движението причинява болка в кръста, ставата или болка в долните крайници. Обикновено движението на бедрото усилва болката. Прегледът при специалист също така ще идентифицира или изключи други възможни причини за болката, като например притискане на периферен нерв или възпаление. Освен това ще се вземе под внимание историята на заболяването на пациента т.е. задълбочен анализ на симптомите на пациента, като например какви позиции или дейности усилват или облекчават симптомите, времетраенето на симптомите, дали са започнали постепенно или след нараняване и какви лечения са били изпробвани.
Може да се наложи инжектирането на локален анестетик (местна упойка) със или без кортикостероиди (лекарството се избира, като се вземат предвид здравословното състояние и хроничните патологии на пациента), който може да помогне да се потвърди дали пириформеният мускул е източникът на симптомите.
Почти всеки подход за лечение на пириформис синдром ще включва внимателно и постепенно разтягане на пириформис мускула.
Упражненията може да включват разтягане на подколенните сухожилия (големия мускул по задната част на всяко бедро), което е важно за облекчаване на всякакъв вид седалищна болка. В допълнение към основното разтягане може да се разработи цялостна програма за физиотерапия и упражнения за индивидуалната ситуация на всеки пациент, която да помогне за разтягане на мускулите и намаляване на болката.
Физиотерапевт, мануален терапевт или друго квалифицирано медицинско лице може да разработи персонализирана програма за разтягане и набор от упражнения за движение.

Разтягания за пириформис синдром:

Редица упражнения за разтягане на пириформиса, подколенните сухожилия и тазобедрените мускули могат да помогнат за намаляване на болезнените симптоми по протежение на седалищния нерв и да върнат обхвата на движение на пациента. Има няколко начина за разтягане на пириформис мускула.
Два прости начина включват: лягане по гръб с двата крака на пода и сгънати колене, издърпване на дясното коляно до гърдите, хващане на коляното с лявата ръка и издърпване към лявото рамо, и задържане на затягането. Повторение за всяка страна.
За второто разтягане: лягане по гръб с двата крака на пода и сгънати колене, поставяне глезена на десния крак върху коляното на левия крак. Издърпване на лявото бедро към гърдите и задържане на участъка. Повторение за всяка страна. Всяко разтягане на пириформис мускула трябва да се задържи за 5 секунди и постепенно да се увеличи до 30 секунди, като се повтаря по три пъти всеки ден. По този начин се разтяга подколянното сухожилие. Разтягането на подколенните сухожилия (големия мускул по задната част на всяко бедро) е важно за облекчаване на всякакъв вид седалищна болка.

Заключение

В зависимост от тежестта на болката на пациента и други симптоми, медицинските специалисти могат да препоръчат редица възможности за лечение. При наличие на болки или оплаквания е най-важна консултацията с подходящ специалист!


ВАЖНО: Статията не представлява медицинска консултация!