Врастнали (впити) нокти на краката

През какво преминават пациентите, преди да потърсят лекарска помощ?

Врасналият нокът на крака е много често срещан проблем. В повечето случаи той се появява при жените, но можем да го срещнем и при мъжете. Основните причини за това явление са носенето на неудобни обувки, неправилното изрязване на ноктите или някакъв вид травма (при по-силен удар на крака).
В настоящата статия ще опиша как се разви случаят на наша пациентка. Знаем колко болезнено може да бъде, колко неприятно може да изглежда и как понякога се чувствате в безизходица, тъй като имате усещането, че вече сте изпробвали абсолютно всичко - отворили сте всички страници в интернет, където сте прочели как можете да се отървете от болката с бабини лекове и, разбира се, не на последно място сте се допитали до всички роднини и приятели как да се справите с проблема, но така и не сте получили съвет, който да помогне.
Никой от Вас обаче дори не си е и помислил да потърси помощта на лекар (на специалист), защото това най-често означава оперативна намеса (в зависимост от сериозността на проблема, разбира се). С тези думи в никакъв случай не Ви обвинявам. Пациентката, за която ще Ви разкажа, също в продължение на дълго време (повече от 3 години) не е събирала смелост да се допита до някого, който е по-запознат от нея. Все пак никой няма желание да бъде опериран, а и е лесно да си кажете: ,,Не е нещо кой знае какво, та това е просто един нокът…”, но понякога точно ,,един нокът” може да Ви докара много по-сериозни проблеми.
Е, ако вече сте преминали през всички тези нива на ,,мъчение” и сте напълно отчаяни, надявам се след прочитането на статията да сме внесли малко повече яснота по въпроса.
На първо място, ще Ви споделя как е решила да процедира пациентката ни в началото, когато болката все още не е била толкова силна и преди най-сетне да се довери на специалист. Както споменах и по-горе, болката понякога може да бъде непоносима, точно такава е и била, преди да се помисли за варианта - операция. В желанието на пациентите да се справят сами с проблема има опасност да си навредят дори повече. В случая, за който говорим, отначало не е било толкова болезнено, а в такива моменти пациентът може даже да си помисли, че проблемът ще се реши от само себе си.
"През първите няколко месеца болката се усилваше постепенно” - споделя пациентката. "Разбира се, аз се опитах да премахна частта, която се забиваше, чрез пилене, подрязване или оформяне на ъгълчетата на нокътя, за съжаление - без успех. С времето, особено в последната година и половина, болката започна да става все по-силна, а и освен това пръстът започна да се подува и в повечето случаи беше отекъл.”
В момент на отчаяние пациентката решава, че ще успее да изтърпи малко повече болка, но ще премахне частта от нокътя, която се врязва в кожата. На следващия ден болката била отминала, отокът намалял, а тя си е мислела, че се е справила или по-точно "излекувала” сама. Споделя колко се е зарадвала в този момент - без болка, без да се налага лекарска намеса, без лекарства: струвало й се е като някакво чудо.
Чудо, но не съвсем…
В продължение на около 2 месеца жената се чувствала прекрасно. Решила, че щом толкова много време е минало без болката, значи се е справила с проблема.
След тези прекрасни два месеца обаче се оказва, че не само не се е справила с проблема, а напротив, задълбочила го е. Нещата започнали да се влошават, при това драстично.
В един момент частта от нокътя, която изрязала, започнала отново да расте и да се забива в кожата, този път по-дълбоко и все по-болезнено.
"През този период избирах от обувките си онези, които са най-широки в предната си част. За такива с ток и дума не можеше да става, тъй като те допълнително натоварваха пръстите на краката и подхранваха болката в палеца. Отново болка, усилваща се с всеки изминал ден, болка, болка, болка - непрестанно.”
Разбира се, в този момент ще си помислите, че е трябвало да потърси помощ от специалист. Тя обаче преценява, че отново ще се справи сама, че ще отрежа нокътя отново и че ще продължава да изрязва всеки път частта, забиваща се в кожата, докато не намери друго решение. Мислела, че ще бъде лесна задача: "Представях си, че щом започне да ме боли, ще го отрязвам отново и отново и ще продължавам така, защото е по-лесно, а и защото много ме беше страх от какъвто и да било вид оперативна намеса.”
За да не оставате и Вие с тези погрешни впечатления, е важно да знаете - НЕ е по-лесно. Нито е по-безболезнено, нито е по-малко страшно или каквото още Ви хрумва в тази посока.
След като започнала да изрязва частта от нокътя, която се забива в кожата, на около всеки два месеца (в зависимост от бързината на растежа на ноктите), проблемът се задълбочил. Оказало се, че за да се изреже съответната част, трябва да се изчака нейното израстване поне до някаква степен, така че да бъде отрязана максимално добре. Това от своя страна означавало, че въпреки всичко трябва да се изтърпи малко болка по време на израстването.
"В продължение на дълъг период от време упорствах с измислените си собствени "процедури”.
Стигнах до такова положение, че за мен беше предизвикателство да ходя боса, камо ли да обуя обувка, пръстът се подуваше все повече и повече, инфектира се, а болката беше непоносима. В моментите, в които ми се налагаше да отида на работа и се изискваше повече време да стоя права, в моментите, в които ми се искаше да изляза просто да се разходя, мислех единствено за това как да стъпя, така че да не ме боли, по какъв начин да си обуя обувката, дори чорапите, само и само да не се усеща болката. Ако пък, без да исках, ударех някъде крака си, уцелвайки палеца, болката беше толкова силна, че я усещах чак до коляното.”
След това си преживяване пациентката решила за последно да отреже нокътя и щом усети дори мъничка болка, да се посъветва със специалист. "След много болезнено отрязване на нокътя отново, след много сълзи от болка, се радвах на още няколко месеца спокойствие и… Отново. Същата позната лекичка болка в началото, същото познато подуване в областта, където нокътят се забива, но този път наистина беше краят! След толкова упорити опити, дори глупаво упорити, си казах, че няма да позволя отново да ме боли до такава степен”.

Решението на специалистите

В момента, в който пациентката решава да се обърне към специалист, попада на нашия медицински център: "Първоначално имах надежда, че ще мина без операция. Подутата част на пръста беше сцепена съвсем леко със скалпел, но учудващо от нея потече само кръв, а не, както се очакваше, гной поради образувалата се инфекция. Лекарите ме посъветваха да изчакам да минат няколко дни, за да проверят дали отокът няма да намалее”.
Това обаче не се случва, а и болката започва да се усилва. Оказва се, че операцията не само е задължителна, но трябва и да се направи възможно най-скоро (поради инфекцията).
"Лекарят, който ми предложи операцията, ме успокои, че няма нищо страшно в процедурата и ми обясни как точно ще се действа”.
Нашите лекари са едни от най-добрите не само защото са безспорни специалисти, а и защото проявяват много добро отношение към пациентите и винаги са готови да отговорят на въпросите им. Операцията, която беше извършена на тази пациентка, изобщо не е страшна. Тя представлява отрязване на частта от нокътя, която се впива в самата кожа, но оттам, откъдето расте нокътят. Отрязва се и малка част от живеца, в частта, където се разпространява самата инфекция. След цялата тази процедура отворената малка рана се затваря с няколко шева. Цялата операция се извършва под местна упойка и трае между 30 и 40 минути.
Възстановяването от подобна операция продължава 12 дни, през които е необходимо веднъж да се сменят превръзките, направени след операцията.
Препоръчително е да не натоварвате крака си, не трябва също така да обувате обувки, за да не бъде притискан пръстът. След 12-ия ден лекуващият лекар сваля конците. Когато всички тези процедури преминат, следва всичко да е наред с оперирания пръст, както и с нокътя, а оттук нататък да няма повече впивания и болки.
Пиша статията няколко месеца след операцията на пациентката, която твърди, че се чувства много по-добре: "Впиването на нокътя, както и непоносимата болка вече ги няма. Надявам се не само в моя случай, но и в други подобни на него, нещата да се развият по възможно най-добрия начин”.

ВАЖНО:Статията не представлява медицинска консултация!