Връщане на работа след операция на гръбначния стълб

Връщането на работа или към нормалния живот след операция на гръбначния стълб определя крайния успех на една такава интервенция. Връщането на работа, както и нужните след това болнични отсъствия и способността за пълно натоварване/работа на пълен работен ден, са важни не само за пациентите и техните работодатели, но и за други заинтересовани страни, като застрахователни организации и агенции за социално подпомагане. Въпросът обаче е дали връщането на работа е най-добрият показател за резултата от хирургичната интервенция.

Ретроспективен анализ на данните на регистъра на Canadian Spine Outcomes and Research Network, събрани от 19 специализирани гръбначни центъра в Канада, показва интересни резултати. Проучването изследва предоперативно заети пациенти, които са претърпели планова хирургична операция на едно или две нива в поясния отдел (дискектомия, ламинектомия и/или фузия) за дегенеративни състояния и са имали 2-годишно проследяване (тук е и линк към оригиналната статия в PubMed: 34560636).

Оценяван е броят на постоперативните дни преди пациентът да се върне на работа и делът на пациентите, които са се върнали на работа в рамките на 90 дни. Пациентите и видът на хирургичната интервенция са били допълнително оценени, за да се определи тяхната свързаност с резултатите. Авторите заявяват, че в техния набор от данни не се откриват разлики между отделните центрове или хирурзи.

Установява се, че общото средно време за връщане на работа е 61 дни, а 71% от изследваните се връщат на работа в рамките на 2 години след операцията. Поданализът разкрива значителни разлики между пациентите, които са работили преди операцията, и тези, които са били наети, но не са работили преди операцията. Около 81% от работещите се връщат на работа в сравнение с 49% от заетите, но неработещи индивиди.

Друг фактор, определящ периода за връщане на работа, е видът на извършената операция. Между 76%–77% от пациентите с ламинектомия или дискектомия се връщат на работа средно за съответно 46 и 51 дни. В сравнение с тях 62% от пациентите с фузия се връщат за средно 90 дни на работа. Нивото на образование на пациентите също е независима променлива за връщане на работа.

Връщането на работа за по-малко от 90 дни се определя като „ранно“ връщане на работа главно поради малкия брой пациенти, които се връщат на работа след 30 или 60 дни. Факторите, подсказващи връщането на работа след по-малко от 90 дни, включват мъжки пол, по-високо образование, по-добра физическа кондиция, работа преди операцията, операция без фузия.

При анализиране на фактори, които предсказват невръщането на работа в рамките на 2 години, авторите откриват статистически значима връзка с по-нисък образователен ценз, по-дълга продължителност на симптомите, по-голям брой съпътстващи заболявания и подаване на документи за социално подпомагане при активните работници.

Тези резултати от проучването се потвърждават в няколко предишни публикации. Huysmans et al., в техния систематичен преглед на пациенти, подложени на операция в поясния отдел на гръбначния стълб, показват, че предоперативната заетост, наличието на съпътстващи заболявания, възрастта, полът и продължителността на предоперативните симптоми са най-важните предиктори за връщане на работа след операция.

В друго изследване Asher et al. установяват, че 82% от пациентите се връщат на работа в рамките на 3 месеца след планова операция за дегенеративни заболявания на поясния отдел на гръбначния стълб. Пациентите е по-малко вероятно да се върнат на работа, ако не са работили, но са били наети преди операцията, или ако са имали по-нисък образователен ценз, извършвали са ръчен труд, подали са документи за обезщетение/социално подпомагане и имат по висок ODI.

Кой определя възвръщането на работа ли е показател, насочен от пациента?

Авторите отбелязват, че очакванията на пациентите могат да играят основна роля в решението да се върна на работа. Статистическата асоциация между образованието, вида на операцията и връщането на работа в това проучване също ни карат да мислим, че връзката между тези променливи е многофакторна. Спецификата на работата на пациента може да предопредели и позволи по-ранно връщане на работа. Социално-икономически фактори като домакинство с двоен доход или размер/продължителност на социална помощ/компенсация, докато са наети, но не работят, също могат да предопределят времето за връщане на пациентите на работа.

Кой взема решението, че пациентът не може да работи преди операцията или че пациентът е готов да се върне на работа?

Докато настоящото проучване е ограничено до анализ на фактори, които са налични в базата данни, това не трябва да ни води до заключението, че те са единствените фактори, които определят връщането на работа. Затова можем да кажем, че отговорът не е еднозначен. Това решение се взема от лекаря и пациента в синхрон, като се вземат предвид всички фатори - медицински, социални и финансови.