Какво е физиотерапия и кинезитерапия? Част втора

В предишната статия се запознахме с основните и най-чести методи, които се използват във физиотерапията. В тази част ще разгледаме останалите похвати, които са не по-малко важни. Нека да започнем с мануалната терапия. Често срещано явление е хората да бъркат мануалната терапия с лечебния масаж, което е напълно грешно разбиране. Мануалната терапия се прави единствено с лечебна цел. Тя съществува още от древността и представлява ефективно лечение на функционалните смущения на гръбначния стълб и ставите или, казано най-общо, терапия на двигателната система. Целта на мануалната терапия е да възстанови функцията на ставата, там където тя е блокирана, същевременно е извънредно резултатна форма на рефлексната терапия (зонотерапия). Тази терапия е най-ефективното и икономично средство, а поради своята прецизност и резултатност често се назовава и “безкръвна хирургия”. При успешна манипулация подвижността в двигателната система се възстановява веднага след процедурата. При извършване на мануална терапия терапевтът лекува чрез “усукване”, “притискане” и “наместване” на гръбначния стълб и ставите. Прилага се както на пациенти от най-ранна детска възраст, така и на възрастни в по-напреднала възраст т.е. няма възрастови ограничения. Манипулацията е напълно безболезнена, а за нея е необходимо само добре запознат с техниката рехабилитатор.

Да поговорим малко и за балнеолечението, което изучава механизма на действието на минералните води върху човешкия организъм. То е комплексно лечение, чийто основен фактор са минералните води. Слабоминерализираните води оказват въздействие на организма чрез хидростатичния си натиск, температурата, Ph-то и други. Физиологичното действие на тези води се дължи на целия комплекс от различни елементи, които съдържат. Имат подчертано биологично действие, като пренастройват и нормализират основните функции на организма, активират жлъчната секреция, имат противовъзпалително и болкоуспокояващо действие, подобряват кръвообращението. Използват се за лечението на обменни заболявания, за камъни в жлъчката и бъбреците, както и при заболяване на стомашно-чревния тракт. Имат противовъзпалително и болкоуспокояващо действие, подобряват кръвообращението и оказват влияние върху ензимната активност на организма. Такива води има в Хисар, Горна баня, Сливен, Банкя и др. Сероводородните минерални води освен всички други химически вещества съдържат и сероводород - в свободно или в свързано състояние. В резултат на лечението с такива води се забелязва увеличаване на количеството на циркулиращата кръв за сметка на кръвта, извлечена от вътрешните органи, и вследствие на това кръвното налягане спада. Повишава се тонусът на периферните съдове. Ускоряват се регенеративните процеси и гъвкавостта на тъканите при травми на мускулите и периферните нерви. Сероводородните минерални води предизвикват отслабване на алергичните реакции и са подходящи за инхалационно действие. Лечението с тях се прилага чрез къпане, инхалации и вътрешно използване. По време на балнеолечението върху кожата на потопеното тяло се наслояват фини мехурчета от сероводород, които предизвикват раздразване на кожните рецептори за допир и за натиск. Нашите минерални води в Кюстендил, Сапарева баня и др. се числят към тях. Други минерални води с голямо значение за балнеолечението са радоновите води. На територията на нашата страна такива са водите в Момин проход, Нареченските бани, Долна баня - Софийско, Стрелча и др. Радоновите минерални води регулират кръвната захар и холестерола и повлияват благоприятно редица процеси в организма. Наслоявайки се върху кожата, радонът предизвиква разширяване на кръвоносните съдове за една до три минути. След това се наблюдава побледняване на кожата, което се дължи на краткотраен спазъм на кожните кръвоносни съдове.

Лечебната физкултура е самостоятелна научна медицинска дисциплина с голямо практическо приложение. Като наука тя има свой предмет, задачи и методи за изследване, а като метод на лечение има собствена характеристика и съществени предимства и отличия пред останалите терапевтични методи. Обект на лечебната физкултура са болните, преболедувалите, понеслите травми и наранявания, лицата с телесни недъзи и ограничена трудоспособност, бременност, състояние след раждане, напреднала възраст и пр. Лечебната физкултура изучава влиянието на физическите упражнения (самостоятелно и в съчетание с другите терапевтични средства) върху болните, изучава промените в организма под влияние на обездвижването, разработва научнообосновани и ефективни методики за прилагането й при различните заболявания и в зависимост от възрастта, пола, професията и т.н Лечебната физкултура има психотерапевтично, тонизиращо и структурно въздействие, функционално влияние и поддържащо действие. Психотерапевтичното въздействие се проявява като тонизиране и благоприятно повишаване на емоционалното състояние или като успокояване, отпускане и понижаване на нервното напрежение. Тонизиращото въздействие на лечебната физкултура стимулира възстановителните процеси, повишава устойчивостта на организма и с това съществено помага за оздравяването. Структурното или иначе казано морфологично въздействие повлиява на тъканите, органите и системите. С помощта на физическите упражнения може да се подобри кръвообращението и кръвооросяването на отделните органи и системи, да се улесни и регулира регенерацията и др. Особено характерно за този процес е това, че възстановяването е до максимум пълноценно и че могат да се постигнат изменения, характеризиращи се с усъвършенстване на дадения орган или система. Функционалното влияние води до нормализиране и усъвършенстване на функциите, както на отделни органи и системи, така и на организма като цяло. Функционалното въздействие може да бъде пряко - специфичното влияние на физическите упражнения напр. по отношение на опорно-двигателния апарат (възстановяването на пълния обем на движения в засегнатите стави), кръвообращението, дишането и др. и косвено - например върху храносмилателната система, отделителната система и др. При лечението и възстановяването в много случаи не е достатъчно да се полагат грижи само за постигането на необходимия оздравителен ефект. Много е важно той да бъде укрепен и затвърден. Изградените двигателни навици в резултат от системната тренировка могат лесно да бъдат загубени, ако заниманията с лечебна физкултура се прекратят. Поради тази причина е необходимо да се осигури системно и непрекъснато упражняване, което да поддържа постигнатото преустройство на организма на определено равнище. Лечебната физкултура е комплексно лечение. Няма друго средство, което да е в състояние така пълно и по естествен път да мобилизира резервите на организма, както е лечебната физкултура.

Със всички свои раздели, методи и лечения физиотерапията е изключително важна наука за човека, особено в съвременното общество, където преобладава заседналият начин на живот.