'> '>
Медицински Център Света Троица - доц. д-р Марин Генчев

Има ли връзка между гръбначната стабилизация и дегенерацията на тазобедрените стави?

2021-11-26
Има ли връзка между гръбначната стабилизация и дегенерацията на тазобедрените стави?
Интересна статия от Pritzker School of Medicine, Чикаго, САЩ. Sean Pirkle изследват 'Hip-spine' синдрома в над два милиона пациенти.

Какво е 'Hip-spine' синдром?

'Hip-spine' синдромът (заболяване на тазобедрената става като следствие на гръбнача фузия) е добре проучен откакто е описан за първи път от Offierski и MacNab през 1983 г. Днес има не малко доказателства, които свързват симптомите произтичащи от тазобедрената става с предходни гръбначни операции. Последни проучвания съобщават за повишена честота на дислокация на тазобедрената става при пациенти, които са били подложени на фузиониращи гръбначни операции. Въпреки това, ефектът на гръбначната хирургия върху естествената дегенерация на тазобедрената става остава обект на научни изследвания. Целта на това проучване е да се определи връзката между операции за лумбална фузия и ускоряването на дегенерацията на тазобедрената става чрез анализиране на периода до бъдеща тотална артропластика на тазобедрената става при пациенти с предшестващ остеоартрит на тазобедрената става.

Методи на изследването

Това ретроспективно кохортно проучване на е проведено с помощта на изследователската програма PearlDiver. Първоначалната група пациенти се определя от наличието на диагностични кодове за остеоартрит на тазобедрената става. Пациентите с били категоризирани според това дали са били подложени на лумбална фузия след диагностициране на заболяване на тазобедрената става. Кривите на преживяемост по отношение на общата артропластика на тазобедрената става са били генерирани чрез сравнение на котролна група от пациенти без лумбална фузия с пациенти с лумбална фузия. За да се оцени влиянието на дължината на стабилизационния конструкт, след това лумбалната фузионна група е била разделена според броя на стабилизираните нива (1–2, 3–7 или ≥ 8 нива). След това се изчисляват рисковите фактори за броя на оперираните нива, възрастта на пациента и пола.

Какви са техните резултати?

Общо 2 275 683 пациенти отговарят на критериите за включване на авторите. Анализът на логаритмичния ранг не показва значителна разлика в честотата на общата артропластика на тазобедрената става във времето между групата без лумбална фузия (2 239 946 пациенти) и групата с лумбална фузия (35 737 пациенти; p = 0,40). Когато пациентите са били разделени според броя на оперираните нива, отново не са били определени разлики в честотата на тотална тазобедрена артропластика през периода на проучването (p = 0,30). Пациенти на възраст 70–74 години (HR 0,871, p < 0,001), 75–79 години (HR 0,733, p < 0,001), 80–84 години (HR 0,557, p < 0,001) и ≥ 85 години (HR = 0,275 p <0,001) са по-малко вероятно да бъдат подложени на тотална тазобедрена артропластика в сравнение с референтната група (пациенти на възраст 65–69 години).

Основни заключения?

Въпреки че първоначално се предполагаше, че лумбалната фузия подпомага дегенерацията на тазобедренатая става и поради това скъсява периода до като се налага тотална тазобедрена артропластика, данните показват, че лумбалната фузия не е свързана с повишена нужда от бъдеща тотална тазобедрена артропластика при пациенти с предшестващ остеоартрит на тазобедрената става. Освен това, няма връзка и между дължината на фузионния конструкт и периода до тотална тазобедрена артропластика. Въпреки че според досегашните изследвания лумбалната фузия увеличава риска от дислокация на тазобедрената става при пациенти с предшестваща тотална тазобедрена артропластика, тези данни предполагат, че лумбалната фузия най-вероятно не ускорява естествената дегенерация на тазобедрената става.

А тук е и линк към оригиналната статия в PubMed: 34359035
Адрес
МЦ "Света Троица"
ул. Зайчар №117 /партер/
/метростанция К. Величков/
BG-1309 София

Работно време 9:00 - 17:00
PDF from this page
Generating PDF from page
It may take up to a minute...
CLOSE