Хирургичното лечение на болките в опашната кост (кокцигодиния)

В предишните две статии говорихме за болките в опашната кост и как те биха могли да бъдат лекувани без хирургическа намеса - чрез помощта на клиновидни възглавници, инжекции, различни медикаменти, предписани от медицинско лице, кортикостероиди, нервни блокове, мануална или физиотерапия и други подобни консервативни лечения.
Проблемът с болките в опашната кост, обаче, настъпва тогава, когато всички гореизброени методи не помагат на пациента. В такива случаи се налага хирургическа намеса, за да се окаже необходимата помощ и болките да бъдат намалени или спрени напълно.
При непрестанна болка, която не може да бъде облекчена с консервативно лечение или с някой от изброените методи, които бихме могли да използваме у дома, хирургичното отстраняване на цялата или част от опашната кост (кокцигектомия) е опция за пациента.
В медицинската литература мненията за това каква да бъде продължителността на консервативното лечение, преди да се препоръча операция, са различни. Някои смятат, че е достатъчно да бъде проведено двумесечно лечение, докато други са на мнение, че то трябва да е с продължителност от три до осем месеца, преди да се прибегне към оперативна намеса.
Рядко се препоръчва и извършва операция. Причината за това е, че самата тя е сравнително проста, но успеваемостта на този вид операции е относително малка и възстановяването от нея може да бъде дълъг и мъчителен процес за пациента.

Какво е хирургичното лечение на кокцигодинията

Могат да се предприемат различни оперативни подходи. Вероятно най-голямата разлика между тях е, че някои премахват само част от опашната кост, а други препоръчват да се премахне цялата опашка.
Операцията на опашната кост включва следните стъпки:

1. На първо място се прави разрез от 2 до 5 сантиметра над горната част на опашната кост, която се намира директно под кожата и подкожната мастна тъкан. В тази област няма мускули, които да се дисектират.
2. Защитният хрущял над костта (надкостницата) се дисектира от костта, започваща отзад и минаваща около предната част.
3. След това опашната кост се отстранява. При съмнение за наличието на тумор, може да бъде направена биопсия.
Операцията отнема не повече от тридесет минути и би могла да се извърши амбулаторно. Най-трудната част всъщност не е самата операция, а дългият лечебен процес след като тя премине. Обикновено са необходими между три месеца и една година след операцията, преди пациентите да усетят някакво облекчение от болката, съпътствала ги досега, а седенето е трудно по време на целия процес на възстановяване.

Предоперативни предиктори за успех на кокцигектомия (отстраняване на опашната кост)

Операцията на опашната кост най-вероятно ще бъде успешна, ако, преди да бъде извършена, са на лице някои от следните критерии за пациента:
- Ако болката у пациента е причинена поради промяна на формата на опашната кост, като наличието на спикула (малка костна шпора в края на опашната кост)
- При положение че болката в опашната кост е била породена от наличието на прекомерна подвижност на опашната кост.
- При наличието на бурса или торбичка, пълна с течност в ставата между сакрума и опашната кост.
- При добри резултати след блокади с локален анестетик или кортизонови препарати.
Много проучвания съобщават за добри или отлични резултати след операция на кокцигектомия, но процедурата не се препоръчва за всички пациенти. Ако пациентът не се счита за добър кандидат за кокцигектомия, консервативното лечение вероятно ще бъде адаптирано към нуждите на пациента и ще бъде проведено отново.

Потенциални рискове и усложнения при кокцигектомия

Може би най-големият риск е налице, когато симптомите за кокцидиния продължават постоперативно, което означава, че пациентът е преминал дългия лечебен процес, но за съжаление все още не е получил подобрение и болката не е изчезнала или намаляла. Поради тази причина от голямо значение е дали пациентът е подходящ за провеждане на кокцигектомия, за да бъде положителен резултатът от хирургичния процес.
Възможен, но необичаен риск от кокцигектомия е нараняване на ректума при отстраняване на опашната кост. Макар че е малко вероятно, възможно е, ако това се случи, да е необходима отклоняваща колостома, която да позволи на ректума да се излекува.
Други потенциални рискове включват трудности при заздравяване на рани и/или локална инфекция, които могат да забавят цялостния процес на възстановяване. За разлика от повечето други операции на гръбначния стълб, в района няма значителни нервни корени, които биха били изложени на риск.

Крио- и термоденервация на опашната кост

Денервацията е един от най-използваните оперативни методи за спиране на болките в опашната кост. Много лекари прибягват към нея, при невъзможност за решаване на проблема чрез консервативно лечение, тъй като тя е много по- щадяща организма на пациента в сравнение с други хирургически методи.

Какво е денервация?

В продължение на повече от 200 години ефектът от топлината или този от студа върху раздразнените нерви е известен на медицината. Терминът денервация (известна още като невротомия, невролиза или склеротерапия) се отнася до пълно или частично прекъсване на предаването на импулси на болка (в случая от опашната кост) до мозъка. Изпълнението на тази съвременна процедура, която максимално намалява разпространението на болката е възможно да се извърши от неврохирург, като процедурата може да бъде не само чрез топлинна обработка на болезненото място (термоденервация при около 80 градуса топлина), но и с помощта на студена такава (криоденервация при около минус 60 градуса по Целзий). Този метод облекчава дискомфорта, но не премахва действителната причина - възпалението или дразненето на нерва.
Денервацията може да изключи малките нервни влакна, пренасящи болката и да ги деактивира. Минимално инвазивната денервация е ефективна форма на терапия. Тя е с нисък риск за пациента и определено бива много по-малко стресираща. Нито мускулите, нито костите, нито връзките се увреждат от тази процедура. Функцията и подвижността на ставите са напълно запазени при този тип лечение, тъй като при работа извън гръбначния канал, рисковете са изключително ниски.

Кога вашият лекуващ лекар ще препоръчва минимално инвазивна денервация?

Денервацията - деактивиране на раздразнени нерви със студ или топлина - се препоръчва винаги, когато консервативните мерки за облекчаване на болките в гърба не помагат за проблемите с болките в опашната кост. Терапията се предлага при:
- болки в гърба, дължащи се на гръбначна ставна артроза (фасетна артроза) в лумбалния, гръдния или шийния отдел на гръбначния стълб;
- болка в областта на сакроилиачната става (сакроилеит);
- болка в опашната кост;
- болка, дължаща се на анкилозиращ спондилит;
- други индикации могат да бъдат - болки в гърба след операция на диска (постнуклеотомичен синдром), деформации на ставите, неправилно разположение на малките гръбначни стави, псевдорадикуларни оплаквания и др.

Операция - под компютърнотомографски или рентгенов контрол

Преди общата анестезия е необходимо да бъде дезинфекцирана областта на тялото, която ще се оперира. Докато пациентът е на операционната маса, се използва рентгеново или CT сканиране, за да бъде насочена внимателно 2 mm тънка канюла към засегнатия нерв. За да бъдат сигурни специалистите, че ще оперират на правилното място, е необходимо първо да бъде извършена невростимулация. Ако резултатите са положителни, се въвежда лазерно влакно в канюлата и се генерира локална топлина от около 80 градуса по Целзий. Това позволява да се деактивират тези нервни влакна, които предават болка от опашната кост към мозъка. Извършването на процедурата отнема приблизително един час.
Денервацията би могла да се постигне и с помощта на студена обработка на засегнатия нерв - криоденервация - нервът се замразява до минус (-) 60 градуса по Целзий. Престоят след извършването на този вид процедура е около 1 седмица. Преди процедурата може да бъде направен тест за инфилтрация, но той бива само относително полезен.

След извършването на денервация

Пациентът трябва да почувства облекчение още в първия ден след операцията. Болката, свързана с процедурата, се лекува с болкоуспокояващи и охлаждащи пакети. Ако подобна болка се появи отново, процедурата може лесно да бъде повторена. След операцията е абсолютно забранено на пациента да вдига или влачи тежки предмети. Две до три седмици след процедурата - денервация, е позволено отново шофирането, а от три до четири седмици по-късно и физическите тренировки. От медицинска гледна точка пациентите се считат за неработоспособни и им е необходим ,,отпуск по болест” за около един месец.

Ползите от денервацията

Денервацията има временен ефект, който трае около 2 години и прави по-нататъшното приемане на лекарства ненужно. Шансовете за успех са от 75 до 80 процента. Със значителното намаляване на болката пациентите ще могат да продължат да водят нормален начин на живот.
Процедурата денервация е минимално инвазивна: няма разрушаване или увреждане на костите, сухожилията и мускулите. Усложнения се получават много рядко.
Както говорихме и в предишните две статии, болките в опашната кост са едни от най-неприятните за пациентите, особено когато са продължителни и остри. При повечето пациенти лекуващият специалист се стреми да не прибягва до хирургическо решение на проблемите с опашната кост, тъй като процесът на възстановяване на пациентите често е доста дълъг.

За съжаление има и такива случаи, в които е невъзможно да се избегне операция. Тогава е най-важно да се избере такъв подход, който да бъде възможно най-лек и щадящ организма на пациента.


ВАЖНО: Статията не представлява медицинска консултация!